„През цялото време си мислех, че докато се води битка за държавността, такива срещи стават все по-важни: разговорите с хора през поколенията, през партийните линии, през границите на общините. Не може повече да живеем в ехо-стаи и да говорим на държавата, която ни се иска да имаме; трябва да говорим с хората такива, каквито са. В този ред на мисли образованието и хората, които правят света ежедневно – учителите – са по-важни отвсякога. Преподавателите в пловдивската Френска гимназия са доказателството. Смирени поздравления и благодарности на тях и прекрасните им ученици. За тях, за нас е всичко.“ (Йоанна Елми)
