За пръв път лети, когато е на 12 години - след като дълго досажда на пилот, носещ летяща реклама, докато той се съгласи да го вземе със себе си по време на полет. След първото си качване на самолет вече е убеден, че иска да стане пилот. Не успява да издържи приемния изпит във френската военоморска академия и вместо това учи архитектура. Но през 1921 г. започва да служи в армията и година по-късно става квалифициран пилот и сбъдва мечтата си. Винаги дързък, през 1935 г. Екзюпери иска да подобри рекорда за най-бърз полет между Париж и Сайгон. За нещастие, той и неговият механик се разбиват със своя „Кодрон С-630 Симун“ в Либийската пустиня.
Сент-Екзюпери си спомня, че единствената храна, с която са разполагали, била грозде, един портокал и малко вино, които изяли и изпили за един ден. Минали четири дни, докато ги открие бедуин – дотогава вече халюцинирали и били толкова дехидратирани, че дори не можели да се потят. Три години по-късно Екзюпери е сериозно ранен във втора самолетна катастрофа, този път при полет между Ню Йорк и Аржентина, но отново оцелява.
След избухването на Втората световна война Екзюпери извършва разузнавателни мисии за Франция. Той отива и до Ню Йорк, за да поиска помощ от Съединените щати, когато германците окупират страната му. По-късно, през 1943 г., се присъединява към френския си въздушен ескадрон в Северна Африка. Въпреки че му е забранено да лети, защото все още страда от нараняванията си от по-ранните самолетни катастрофи, Екзюпери настоява да го изпратят на мисия. На 31 юли 1944 г. той излита от Борго, Корсика, за да прелети над окупирана Франция, и никога не се завръща.
Във въздуха Екзюпери намира както поле за извършване на подвизи, така и литературно вдъхновение. Неговите творби провъзгласяват опасните приключения, поставящи на кантар цената на живота като най-висшата изява на човешкото призвание.
Първата му книга „Южна поща“ разказва за новия човек в небето, пилота от въздушната поща, който загива в пустинята на Рио де Оро. Вторият му роман – „Нощен полет“, е посветен на първите пилоти и тяхното въодушевление при сблъсъка им със смъртта при изпълнението на службата. Неговите собствени приключения във въздуха пък са записани в “Земя на хората”. „Боен пилот“ е личен спомен от разузнавателен набег, извършен в духа на саможертвата.
Докато е в Америка, пише „Писмо до един заложник“ – призив за единство сред французите, и “Малкият принц” – детска приказка за възрастни, която да напомни на хората, че най-добрите неща в живота са най-простите и че реалното богатство е да даваш, а не да получаваш. Посмъртно неговите размисли се появяват в тома „Цитаделата“, които внушават идеята, че единствената причина за живота е запазването на ценностите на цивилизацията.
- Има само едно истинско богатство, и то е общуването между хората…
- Ако искаш да построиш кораб, не започвай да караш хората да събират дъски, да разпределяш работата и да даваш заповеди. Вместо това ги научи да копнеят за огромното и безкрайно море.
- Ако можеш да се влюбиш в полета и небето, ти знаеш къде трябва да дойдеш. Там ще откриеш хора, които са живи, приключения, които са истински, и ще се научиш да виждаш смисъла зад всичко това.
– Благоволи да ме приобщиш към себе си заради твоята слава, когато заспя в някоя долчинка из тия пустинни пясъци, където добре работих.
– Войната не е приключение. Войната е болест. Като тифа.
– Вървиш ли право пред себе си, няма да отидеш много далеч….
– Да бъдеш човек означава да бъдеш отговорен.
– Да обичате не значи да гледате един в друг, а да гледате заедно в една посока.
– Животът създава ред, но редът не създава живот.
– Любовта не се състои в това двама души да се вторачат един в друг, а в това те да гледат в една посока.
– Няма да намериш безсмъртието вътре в себе си.
– Съвършенството е добродетел на мъртвите.
– Съвършенството е достигнато не когато няма какво повече да се добави, а когато няма какво да се премахне.
– Трябва да преживееш много, за да станеш човек.
– Човек никога не е доволен там, дето е…
Всички права запазени. ©2024 Френска езикова гимназия „Антоан дьо Сент-Екзюпери“ – гр. Пловдив.
Designed by Emil Tatarski
