За поредна година ФЕГ „Антоан дьо Сент-Екзюпери“ се радва на успеха на своя възпитаничка на Националния конкурс по превод „Иван Иванов“, организиран от IV Езикова гимназия „Фредерик Жолио-Кюри“ – гр. Варна.
Ученичката Борислава Атанасова от 11.г клас се класира на 3-то място за превода си на поетична творба от френски на български език. И тази година учениците превеждаха поема на белгийския поет и писател Морис Карем.
През май Борислава участва в официалната церемония по връчване на наградите във Варна. Тържеството остави у нея приятно впечатление, благодарение на добрата организация и топлата атмосфера. Организаторите и участниците бяха много мили, любезни и отзивчиви. Борислава почувства високата оценка на творческите си умения и на свой ред високо оцени вниманието, с което беше проведено събитието. Самото състезание бе важно за нея, тъй като ѝ даде възможност да покаже знанията и уменията си по френски език. За нея това беше ценен опит и незабравим успех, който ще помни с радост и гордост, така както и нейните учители по френски език Патриция Георгиева и Яна Юрукова.
Ръководството и педагогическият екип на ФЕГ пожелават нови творчески успехи на талантливата ни преводачка!
Оригинал
Il a neigé
Il a neigé dans l’aube rose,
Si doucement neigé,
Que le chaton noir croit rêver.
C’est à peine s’il ose Marcher.
Il a neigé dans l’aube rose,
Si doucement neigé,
Que les choses
Semblent avoir changé.
Et le chaton noir n’ose
S’aventurer dans le verger,
Se sentant soudain étranger
A cette blancheur où se posent,
Comme pour le narguer,
Des moineaux effrontés.
© Maurice Carême
Превод
Валя сняг
В розовата зора заваля сняг,
толкова тихо пада този сняг,
че котенцето мисли — това е сън,
и стъпва плахо, сякаш в друг закон,
едва се осмелява да върви
в света, който се белее и мълчи.
В розовата зора заваля сняг,
толкова тихо пада този сняг,
че всички вещи — странно онемели —
изглеждат
други,
променени,
побелели.
И черното котенце не смее
към овощната градина да поеме,
внезапно се усеща тъй чуждо
в таз белота — безкрайна и студена —
където кацат, сякаш да го дразнят,
уплашени врабчета — снежно празни.
