Здравейте на всички, които ме познавате, и на тези, които все още не ме познават! Казвам се Ива Георгиева. Завърших Френска езикова гимназия „Антоан дьо Сент-Екзюпери” през 2018 година, а днес имам честта и щастието да бъда учител по български език и литература — професия, която ме изпълва с гордост и благодарност.
Когато се връщам назад, осъзнавам, че дворът на гимназията винаги е бил част от моето детство. В годините, когато оставах при баба и дядо — живеещи в близост до училището — прекарвах безброй следобеди сред зеленината и тишината на ФЕГ, без дори да подозирам, че един ден това място ще се превърне в моя втори дом, в място, към което ще принадлежа по сърце и дух.
Първият ми спомен като бъдеща ученичка на Френската е, признавам, малко забавен. Истината е, че не мечтаех да уча именно тук — макар днес ФЕГ да е най-скъпото ми вдъхновение. Исках да поема по пътя на бизнеса, но съдбата реши друго. При попълването на кода с баща ми допуснахме грешка и вместо избраната гимназия, вписахме ФЕГ. Девет дни по-късно вече стояхме в познатия на всички мултимедиен кабинет, където протичаше записването. Вярвам, че всяко „случайно“ събитие носи своя дълбок смисъл — и това се оказа едно от най-добрите неща, които са ми се случвали.
Френската не ми попречи да мечтая да бъда бизнесдама, но ми подари нещо много по-ценно — тя ме създаде като човек и като учител. Благодарение на вдъхновяващите ми преподаватели по български език и литература се роди госпожа Ива Георгиева.
Често моите ученици ме питат кога съм решила да стана учител. Винаги с усмивка им разказвам, че в десети клас исках да бъда адвокат. В единадесети — прокурор. А в дванадесети клас моята учителка по български език и литература ми каза: „Ти си човек на изкуството“ Тя не просто ме накара да се влюбя в литературата — тя ме поведе към магията на езика, към словото, което гради души и променя животи. Днес с признателност и любов се старая да предавам на своите ученици онова, което тя предаде на мен.
Френската ме научи да ценя знанието и да вярвам в неговата сила. Днес продължавам това дело сред моите ученици и с гордост им разказвам за училището, което ме изгради — нашата Френска гимназия, мястото, което винаги ще наричам свой духовен дом.
Скъпи ученици на Френската,
вярвайте в себе си, уважавайте се и никога не подценявайте могъществото на знанието. То отваря хоризонти, разгръща криле, обогатява духа и ни прави по-добри хора. Вярвайте на своите учители — те вярват във вас и ви мислят най-доброто.
За мен Френската е училище не само по наука, но и по живот.
Тя ме научи да мечтая, да следвам сърцето си и да предавам нататък доброто, което съм получила.
