Френската! Учих там между 2006-2011 г. Спомням си, че в последната ми година празнувахме 20 години ФЕГ. Толкова голямо събитие беше!
Френският език и мадам Ангелина Маринова – първите ярки спомени от онези времена. Тя поставяше основи. Учеше ни как да учим езика. Правихме въртележка – от чина до дъската, непрестанни бързи диктовки. Беше едновременно забавно и страшно. Буквално ни тренираше на езика.
Г-жа Цветелина Драганова. Най-важните часове в месеците преди матурата по БЕЛ. С нея бе учене в дълбочина. Четене с разбиране. Така, както трябва да бъде сега и завинаги. Всички искахме да сме в нейните часове.
И още много ярки учители, които ни заразяваха, провокираха, предизвикваха. Помня всичките.
Във Френската това да си част от литературен, европейски клуб или такъв по рисуване не беше жалко и задръстено, а повод за гордост. Това да участваш в олимпиади и мероприятия, свързани с гимназията, не беше бележкарско и смотано, а най-якото и вълнуващо нещо. Ако си в училищния хор пък – съвсем си готин.
С гордост носихме знамето на гимназията.
Правихме сценарии за празници, участвахме в спортни състезания, пишехме речи за завършването, ходихме на репетиции, водихме ученическия съвет, летяхме до Полша за среща на европейските клубове. ФЕГ е място, пълно с живот и динамика. Със случване.
Имаше нещо, което беше много специално и това бяха човешките отношения. Учителите винаги намираха път към нас, към проблемите и тревогите ни. И формираха среда на дом, на убежище.
Моята гимназия ми е носила винаги усещането за заедност. За любов, за празник. Усещането да си част от нещо голямо и значимо. Френската ни научи на отговорност към общността и на грижа към другия. Това е и моето пожелание към учениците там сега – да са ви важни съучениците, с които растете рамо до рамо и учителите, които ви виждат.
Всички уроци за живота научихме там. И цял живот си ги носим.
Френската е любов.
Поздрави,
Елеонора Кълвачева, випуск 2011
