Здравейте!
Казвам се Велко – за тези, които не ме познават, и за тези, които са ме позабравили. Имах възможността да усещам емоциите, които носи Френска езикова гимназия „Антоан дьо Сент-Екзюпери“, почти всеки делничен ден между датите 15.09.2016 г. и 15.05.2021 г.
Първият ми спомен от Френската гимназия е моментът, в който на първия учебен ден осъзнах, че не познавам почти никого – никого от класа си и нито един учител. В началото си задавах въпроса как ще живея тук и дали изобщо ще оцелея. Оцелях – и то повече от добре си поживях, а накрая познавах хора, които в най-хубавия смисъл мога да определя като незаменими.
Това, което беше ФЕГ за мен през тези пет години, може да се нарече с думите „приключение“, „удоволствие“, „емоция“, „изживяване“ – нещо, което не би могло да се повтори въпреки непрестанните ми опити да го намеря другаде.
Но какво прави това училище, тази институция, това общество толкова специално? Това е възможността да бъдеш себе си, докато в същото време си спокоен, че това, което ще получиш насреща, е усмивка, която ти позволява да бъдеш такъв, да следваш своя ритъм и своя ред. Това е място, където да мислиш свободно е не просто позволено, но и подкрепено – точно в духа на Френската революция. Френската гимназия – там, където картината не е съобразена с рамката, а рамката се съобразява с големината, цвета и темата на картината. Един темпорално междинен спомен от преживяването ми във ФЕГ е гледката, която имах пред себе си, когато застанах отгоре на стълбите, отпред на „топлия преход“, като знаменосец за първи път в края на учебната година на моя 10-ти клас – пред мен стояха различни лица, всяко изпълнено с живот, мечти и страст, която да ги гони.
Към всички минали, настоящи и бъдещи възпитаници на Френската гимназия – бъдете себе си, мечтайте за каквото пожелаете по много, направете света такъв, какъвто си поискате! Можете го!
За мен Френската е миналото, което си спомням всеки ден с голяма доза щастие, докато творя моето бъдеще.
Велко Велков
Випуск 2021
