Казвам се Иван Богданов. Бях част от Френската гимназия в периода 2017 – 2022 г. — пет години, изпълнени с вдъхновение, предизвикателства и незабравими спомени.
Първият ми спомен е моментът, в който за първи път чух колко красив е френският език. Тогава разбрах, че това не е просто предмет, който ще уча – това е свят, който ще открия. Звукът, мелодията, начинът, по който думите се преплитат — всичко това ме накара да се влюбя в езика и културата, които стоят зад него.
Най-яркият ми спомен е свързан не само с уроците, а с хората – съучениците, с които споделяхме радости и трудности, и учителите, които вярваха в нас дори когато ние самите се съмнявахме. Смехът в междучасията, подготовките за тържества и проекти, безсънните нощи преди контролни — всичко това изгради не просто знания, а спомени, които остават завинаги.
Френската ме промени. Тя ми показа, че светът е огромен и красив, че всяка култура носи своята мъдрост, и че езикът е мост, а не граница. Научи ме да мисля по различен начин, да бъда отворен към хората, да мечтая смело и да не се страхувам да греша.
На днешните ученици бих казал: живейте тези години истински. Не ги приемайте просто като училище – те са вашето начало. Бъдете любопитни, вдъхновени и вярвайте, че всичко, което правите днес, ще ви отведе там, където искате да бъдете утре.
За мен Френската е място, което не просто учи – тя променя. Тя е дом, приятелство, вдъхновение и вяра, че с упоритост и мечти всичко е възможно.
