Казвам се Вилиана Керимова и имах удоволствието да бъда ученичка във Френската езикова гимназия „Антоан дьо Сент-Екзюпери“ в периода 2016 – 2021 година.
Първият ми спомен, свързан с Френската, е усещането за дисциплина и отдаденост. Още от първите дни си спомням безкрайните домашни по френски, строгата, но вдъхновяваща атмосфера, притесненията за контролни, които въпреки това преминаваха гладко, и срещата с нещо напълно ново — френската култура, начин на мислене и отношение. За мен това беше истинско предизвикателство – езикът, правилата, новите учители и приятели. Но с времето разбрах, че именно в тези трудности се крие стойността – че усилието води до растеж, а всяка малка крачка напред е победа.
Благодарна съм на учителите, които не просто ни преподаваха, а ни възпитаваха – в отговорност, в уважение и в човечност.
Френската ми подари и нещо още по-ценно – приятелства. С хората, с които сме споделяли уроци, смях и притеснения, израснахме заедно (любим Г- клас).
Днес, когато погледна назад, чувствам огромна удовлетвореност – защото знам, че това което съм в момента, носи частица от онези години.
На днешните ученици бих казала: бъдете постоянни, дисциплинирани, упорити и добри. Понякога може да ви се струва, че изискванията са големи, че домашните по френски нямат край, но вярвайте ми – всичко това има смисъл.
Ще дойде време, когато ще си спомняте с усмивка и с малко тъга и колкото и странно да ви звучи, ще ви липсват всичките моменти от гимназията.
За мен Френската е спомен, който винаги ме кара да се усмихвам.
И може би няма по-точни думи от тези на Лисицата от ,,Малкият принц”, които завинаги са останали в съзнанието ми: „L’essentiel est invisible pour les yeux, on ne voit bien qu’avec le cœur“ („Най-важното е невидимо за очите, добре се вижда само със сърцето“). Истинската стойност на всичко, което преживяваме не е това, което виждаме, а това, което чувстваме, най-ценното – не се вижда, а се усеща. И именно това остава завинаги в сърцето!
