В Пловдив има много училища, но едно от тях е сгушено в квартал Кършияка.
Аз съм Екатерина Кисова и имах удоволствието да уча в това училище, а именно – Френска езикова гимназия ,,Антоан дьо Сент-Екзюпери”.
През 2017 година реших, че единственият език, който ще уча е френски, и се запътих директно към Френската гимназия. Хората не разбираха съзнателния избор, който съм направила, а просто си представяха, че съм паднала там с парашут. Тук идва първото – ИЗБОРЪТ. Винаги съм казвала: „Френската ти дава избор — можеш да учиш и да получиш пълна подкрепа от учителите, а можеш и да си почиваш – във всички случаи уважават решението ти.”
През 5-те години във Френската създадох невероятни взаимоотношение с моите учители. Може би на рождения ми ден имам повече пожелания от тях, отколкото от съучениците ми, но, вярвайте, това не ме натъжава, а напротив. От родителите си получих възпитанието, което ме изгражда, а от учителите си — познанието, което ме води. Благодарение на първата ми класна, госпожа Димитрова, открих красотата на френския, благодарение на госпожа Велкова, която винаги вярваше в мен, дори във времето на COVID-19 покорявах френския език. Благодаря и на госпожа Карабойчева, която още първия час ме изпита последна само за да ме научи на търпение, на господин Божков за отношението и за едни от най-прекрасните ми лета в живота, на госпожа Симеонова и госпожа Фурнаджиян, които бяха плътно до мен в мечтата да ме приемат в университета, на госпожа Цанева, заради която и до ден днешен помня, че силата има посока, направление, приложна точка и големина, на госпожа Владикова, която ми завъртя главата от химия, но не ѝ се дадох и на любимата ми госпожа Леонтиева, която винаги беше до мен за всичко и заедно открихме удоволствието от писането.
Всеки един от тях направи престоя ми във Френската осъзнат и ме научи, че монетата има две страни: от една страна – да мисля критично и никога да не спирам да търся отговорите на всички въпроси в голямата ми глава, а от друга страна – да запазя доброто в себе си и да се отстоявам независимо от това дали някой разбира изборите ми, или самата мен. Което ме навежда на мисълта, че Френската е точно това – ХОРАТА, които променят децата към по-добро и им помагат да пораснат, карайки ги да разберат отговорността им към всяко действие или бездействие. Това да осъзнаеш, че всичко, което правиш, е за самия теб, може би е най-голямото богатство по пътя на порастването.
Помня в 8-ми клас, в един от часовете, заместник-директорът госпожа Ана Атанасова ни каза: ,,Тук за нас не е важно с колко сте влезли или с колко ще завършите, а пътят ви на развитие”. Не мисля, че тогава осъзнах казаното, но днес е друго – виждам го.
Вече сме 2026 г. и минаха 5 години от завършването ми. Спомням си за Френската не просто като за онази сграда, в която влизах в 103 стая и сядах на първия чин до прозореца. Тя е място в съзнанието ми, което носи спомен от много забавни часове, безброй написани думи, резюмета, свитъци по литература, бели, ядосани, смеещи и подкрепящи учители, загуби, добри и лоши оценки, много олимпиади, ученически съвети и евроклуб. Бях дори лице на сайта на училището.
Към днешна дата аз съм една бивша горда ученичка на Френската гимназия и както се шегувахме с моите учители – надявам се един ден, когато видите името ми на някоя болнична врата, спокойно да прекрачите прага ѝ.
С безкрайно уважение и обич към моите учители и към тези, които никога не са ми преподавали, но съдбата ни е срещнала:
Екатерина Кисова
