Прекрачих прага на училището през далечната 2000 година. Като че ли беше вчера.
Първият ми спомен – 15 септември 2000 г., хвърчащите моркови, усмивката на слънцето, първите песни на френски език.
Най-яркият спомен – не е един! – сутрините с въпросите върху текстовете от предния ден; моята класна, г-жа Линкова, с любимото „Bonjour, mes amis. Asseyez-vous!“; кафето на мама в 6:30 ч. преди тролей номер 03… Късните есенни следобеди, потънали в цвят, разговорите с моите съученици, общите вълнения.
Промените в мирогледа ми – всичко тотално се промени. Изковах си железни критерии за живота и смисъла в него. Срещнах първите си истински приятели.
Научих се да познавам най-същественото. И не спирам да съм благодарен за тази придобита благодарение на моите учители способност.
Какво бих посъветвал днешните ученици?
Поддържайте пламъка на франкофонията жив. Не става въпрос само за езика – да си франкофон означава да си преди всичко останало отговорен човек. Пазете заветите на Екзюпери – дори и само за усмивката на един малък принц!
За мен Френска е:
мястото, където станах това, което съм. Помня всяка стъпка, всяко предизвикателство, падане, ставане – във Френската разбрах, че далеч не съм центърът на света. И се научих на гледам във всички възможни посоки. Накратко – пет чудни години!
Слав Петков
