Привет, казвам се Даниела Димитрова и бях част от Френска езикова гимназия „Антоан дьо Сент-Екзюпери“ от 2016 до 2020 г.
Пътят ми към ФЕГ беше нестандартен, но се оказа една от най-приятните изненади в академичния ми живот. След една година в друга гимназия осъзнах, че тя не е мястото за мен и започнах да търся училище с подходяща среда и ценности. ФЕГ се появи естествено, тъй като приятели учеха там и говореха с ентусиазъм. Само четири дни преди началото на учебната година заедно с майка ми тичахме по коридорите, за да се запиша навреме, а на 15 септември вече бях официално част от ФЕГ!
Един от най-ярките ми спомени безспорно е участието ми в Европейския клуб и пътуването ни до Европейския парламент в Брюксел – преживяване, което разшири представите ми за света и ми показа как образованието може да бъде както практично, така и вдъхновяващо. Друг мил спомен е възможността да оставя малка следа от себе си, като създадох дизайна на сертификатите, раздавани при дипломиране. Най-ценният ми спомен обаче остава приятелството ми с госпожа Диана Леонтиева. Тя е от онези учители, които не просто преподават, а оставят следа – с доверие, подкрепа и човешко отношение. Именно такива срещи правят Френската повече от сграда.
ФЕГ със сигурност повлия на мирогледа ми, макар и не чрез внезапни прозрения, а по-скоро чрез малки, натрупващи се уроци. Научи ме на дисциплина, организираност, целенасоченост, но и на разбирателство и любопитство. ФЕГ ми даде и нещо по-трудно измеримо – смелостта да искам повече от себе си и да вярвам, че е напълно постижимо. Днес тези уроци не са спомени, а навици. Тих фон в ежедневието ми. И може би точно затова влиянието е толкова трайно: не защото ме е променила изцяло, а защото ме е научила как сама да се променям.
Към настоящите ученици: не се притеснявайте, ако още не знаете какво искате. Това не е провал, а част от процеса. Пробвайте, грешете, сменяйте мнението си и когато усетите посоката си, търсете подкрепа. ФЕГ и учителите ѝ имат много повече какво да ви дадат, отколкото си мислите. Учете здраво, но не забравяйте и да живеете в настоящия момент. Както се казва – work hard, play hard!
За мен Френската е важна спирка по пътя ми, която ми даде фундаментални знания, прекрасни приятелства и безкрай позитивни спомени.
