Пътят ми в гимназията започна през 2009 г., когато все още имаше полудневна занималня за осмокласниците, които не бяха от Пловдив, а и някои други ученици, които живееха в града. Моята първа класна ръководителка беше госпожа Ангелина Маринова. Днес намирам това за огромна чест, тъй като тя е невероятен специалист и познавач на цялата френска култура и прекрасен човек. Освен това, нейна цел, която до голяма степен постигна, беше да обединява своите класове от различни випуски. В осми клас прекарвах почти целия си ден в училището и бяхме на две смени. Денят ни беше разделен на две – редовни часове и занималня. Беше трудно, но днес си спомням с радост за тези часове и за възможността да уча повече часове на ден френски език.
Първият ми спомен във Френската е свързан със самия първи учебен ден в осми клас. Родом не съм от Пловдив и се страхувах от новото начало; денят беше по септемврийски леко дъждовен и мрачен.
Имам стотици прекрасни спомени от ученето ми във Френската. В първата година те са свързани с многото часове по френски език. Един такъв се откроява в спомените ми, когато госпожа Маринова беше поканила по-големи ученици, за да ни запознае с тях. Тя изигра и важна роля в края на годината, когато най-добрите ученици от нейния клас имаха възможност да посетят лагер с деца от Франция, които гостуваха на България цели 20 дни. Изживяването беше невероятно, изпълнено с пътешествия, нови приятелства и разбра се – много говорене на френски език. Друг спомен, който се откроява е свързан с часовете ни по плуване, които бяха забавно изживяване в часовете по спорт.
В спомените ми ярко се откроява и инициативата на по-големи от нас ученици – Георги Георгиев и Елеонора Кълвачева, която те стартираха. Това беше нашият читателски клуб „Мечтатели“, с който се гордея, защото ни обединяваше любовта към книгите. Наш съмишленик беше госпожа Цветелина Драганова, която редовно канеше известни писатели и поети, които разговаряха с нас за книги. Сред техните имена са Мария Донева, Марин Бодаков, Мариела Иванова, Кадер Абдула. На срещата с Марин Бодаков и Мариела Иванова, тя ни каза нещо, което помня и до днес: „Четете съвременните автори и се срещайте с тях докато са живи“. Този съвет никога не забравих. Срещата с Кадер Абдула беше особено емоционална, тъй като той е преживял революцията в Иран и книгата му „Къщата на джамията“ е посветена на тези събития. Друга важна точка, от времето ми прекарано там, е художественият клуб, който се водеше от госпожа Петя Ненова (тогавашното ѝ име). Тя ми стана класен ръководител в девети клас. Под нейно ръководство изработвахме доста материали; подтикна ме да направя изложба с абстрактни картини, които изложи на колоните до прозорците на първия етаж в училището. Друга нейна инициатива беше изрисуването на прозорците между първия и втория етаж, а аз прекарах доста време на стълбата, работейки над това.
Дейностите на различните клубове понякога се сливаха и припокриваха. От читателския клуб организирахме няколко инициативи. Две години подред изработвахме картички и други материали, които продавахме на коледен базар на втория етаж. На едната година с парите закупихме книги за училищната библиотека, а на втората парите дарихме, мисля, на училището за глухонеми деца. По повод посещението на посланика на Франция в гимназията, ми беше възложено да направя декупаж, който му подарихме.
Ученето във Френската гимназия ми даде много – там имаше демократично управление и учениците разполагаха с глас и възможности. През цялото време се усещаше дух на задружност, приятелство и устрем. Така много приятели заминаха да учат във Франция. Аз избрах да остана в България и да уча Класическа филология (най-общо казано – латински и старогръцки език). Мисля, че до голяма степен този избор, който направих беше свързан с любовта ми към античната литература и по-конкретно античния епос. В девети клас тези уроци ни бяха преподавани от господин Атанас Пирянков, който с такъв плам и талант преподаваше, че завинаги останах влюбена в Античността и пътят ми беше предопределен от тях, защото и до днес се занимавам в научното поле на тази област.
Бих посъветвала днешните ученици наистина да се възползват от знанията на прекрасните учители, които работят в гимназията. Те вършат работата си със сърце и дух. Големият ми, но практичен съвет би бил – учете френски и опознавайте културата на тяхната страна, но и на нашата собствена. Това е незаменимо богатство, когато човек порасне. Втори съвет би бил – бъдете приятели; това е важно.
За мен Френската е любов.
Поздрави,
Стефани Дънева
