Казвам се Даниела Солачка. Завърших ФЕГ през 2006г. (Догодина стават 20 години, а сякаш са минали не повече от 10, спомените и чувствата оттогава съвсем не избледняват.) С обич и признание си спомням учителките ни по френски език в „подготве“ – г-жа Линкова и г-жа Чернева, на които дължа стабилните и вечни основи на френския (колкото и да е позабравен, за съжаление, там, все пак, там някъде бетонът е налят.) Във ФЕГ бяха и първите ми самостоятелни пътувания като на пораснало дете в чужбина, организирани от театралната трупа на гимназията. Незабравимо е да бъдеш извинен от часовете, защото си на репетиции за представление. Пътуваш на фестивал във Франция и представяш не само училището, но и България. Общуваш с връстници от цяла Европа. И там се заражда усещането за принадлежност към света, за свобода и за порастване. Срещата с Георги Господинов в Петното като практическо изживяване на час по литература. По наше време в сградата на ФЕГ се помещаваше и художествената гимназия. Може би затова във въздуха се носеше някаква артистичност, разкрепостеност, подчертано усещане за индивидуалност, което ни завладяваше. Или пък всичко това заради младостта, или пък заради френската дума „свобода“.
На Френската гимназия с благодарност за посяването на българската и френската литература и усета към лингвистика, философия и европейска култура.
За мен Френската е в най-пълния си смисъл „Помогни ми да те възвися“
