Как работи ЕС?

Европейският съюз води началото си от 50-тгодини на двадесети век, когато шест опустошени от войната държави (Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург и Нидерландия) се ангажират да работят съвместно за изграждането на общо бъдеще по радикално нов начин. В договорите, които са обвързващи споразумения между държавите членки, са заложени целите, обхватът и начинът на сътрудничество. Начинът е да бъдат създадени нови европейски органи (или „институции“). Всеки орган има специална задача и свои членове. Тези органи трябва да работят заедно, тясно сътрудничество и да използват различните си правомощия за решаване на проблемите. Обсъждането на въпроси на масата за преговори, за да се намери най-добрият възможен компромис за всички, способства за запазването на мира в Европа в продължение на повече от 70 години.

 

1960 — 1969 г.

Период на икономически растеж

60-те години на XX век са добър период за икономиката. За това допринася и фактът, че страните от ЕС спират да начисляват мита, когато търгуват помежду си. Страните се договарят и за съвместен контрол върху производството на храни, така че да има храна за всички.

1970 — 1979 г.

Разрастваща се общност — първото разширяване

Дания, Ирландия и Обединеното кралство се присъединяват към Европейския съюз на 1 януари 1973 г. и с тях страните членки стават девет на брой. Арабско-израелска война през октомври 1973 г. довежда до енергийна криза и икономически проблеми в Европа. Чрез регионалната политика на ЕС започват да се прехвърлят огромни средства за създаване на работни места и инфраструктура в по-бедните райони. Гражданите могат за пръв път да изберат пряко своите европейски представители. ЕС приема закони за защита на околната среда и въвежда за пръв път принципа „замърсителят плаща“.

1980 — 1989 г.

Променящото се лице на Европа — падането на Берлинската стена

През 1981 г. Гърция става 10-та държава от ЕС, а Испания и Португалия я последват пет години по-късно. През 1986 г. е подписан Единният европейски акт. Това е договор, с който се полагат основите на мащабна шестгодишна програма за решаване на проблемите със свободната трансгранична търговия в ЕС, като по този начин се създава „единният пазар“. На 9 ноември 1989 г. е съборена Берлинската стена и границата между Източна и Западна Германия е отворена за пръв път от 28 години.

1990 — 1999 г.

Европа без граници

След падането на комунизма в Централна и Източна Европа европейците се сближават.  Хората са загрижени за опазването на околната среда и за общите европейски действия в областта на сигурността и отбраната. През 1995 г. към ЕС се присъединяват три нови държави: Австрия, Финландия и Швеция. Малко село в Люксембург дава името си на споразуменията от Шенген, които постепенно ще позволят на хората да пътуват, без паспортите им да бъдат проверявани по границите. Милиони млади хора учат в други страни с подкрепата на ЕС. Комуникацията се улеснява, тъй като все повече хора започват да използват мобилни телефони и интернет.

2000 — 2009 г.

По-нататъшно разширяване

Еврото вече е новата валута за много европейци. През това десетилетие го въвеждат все повече държави. Страните от ЕС започват да си сътрудничат много по-тясно в борбата с престъпността. Източна и Западна Европа най-накрая преодоляват политическите си различия и 10 нови страни се присъединяват към ЕС през 2004 г., последвани от България и Румъния през 2007 г. През септември 2008 г. световната икономика е поразена от финансова криза. Договорът от Лисабон е ратифициран от всички държави от ЕС и влиза в сила през 2009 г. Той осигурява на ЕС модерни институции и по-ефикасни методи на работа.

2010 – 2019

Десетилетие на предизвикателства

Световната икономическа криза се отразява тежко на Европа. ЕС помага на няколко страни да преодолеят трудностите си и създава „банков съюз“ с цел гарантиране на по-сигурни и по-стабилни банки. През 2012 г. Европейският съюз получава Нобеловата награда за мир. През 2013 г. Хърватия става 28-та страна от Съюза. Изменението на климата все още е на челно място в дневния ред и лидерите се споразумяват за намаляване на вредните емисии. Размирици и войни в различни страни карат много хора да бягат от домовете си и да търсят убежище в Европа. ЕС е изправен пред предизвикателството как да се грижи за тях, като същевременно опазва тяхното благосъстояние и зачита правата на човека.

https://www.consilium.europa.eu/media/45454/qc0420093bgn_002.pdf (линк към презентация, която е изключително информативна и влиза в подробности за всяка държава от ЕС)

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on email
Email

Сподели:

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on email
Email

Свързани публикации